Тициан
(1488/90-1576)
- Тициан – снимка Уикипедия
Тициано Вечели или Вечелио (Tiziano Vecelli, Tiziano Vecellio), известен като Тициан, е един от най-популярните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс. Приживе е наричан Ди Кадоре, от името на рожденото му място, но също и “Божествения” (Il Divino).
Тициано Вечелио е роден в Пиеве ди Кадоре, разположен близо до Венеция. През 1420 областта, която е с главен център Пиеве ди Кадоре, става част от Венецианската република. Точната дата на раждането му все още е предмет на спорове. Според някои изследователи Тициан умира през 1576, когато е на около 103 години, а други твърдят, че е живял 98 или 99 години. Въпреки това, повечето съвременни учени са съгласни, че Тициан е живял повече от 80, но не повече от 90 години. Следователно вероятно е роден през около 1485 или през 1490 година. Произхожда от заможно и благородно семейство. Родословието му може да се проследи до началото на XIII век. Баща му, Грегорио Вечелио, на времето е служил като началник на милицията и на инспектор на мините (рудодобива и производството на дървен материал са в основата на регионалната
През около 1500 Тициан и по-малкият му брат Франческо са изпратени във Венеция да учат живопис. Как е преминало обучението им остава неизвестно, но със сигурност той не е можел да чете на латински, което на времето е било знак за добро образование. Съвременниците на Тициан са го описвали като общителен човек с добри маниери. Първото потвърждение за събитията, произтичащи в живота на художника датират от 1508 година. Смята се, че в началото той е бил ученик на Себастиано Дзукато, а след това е вземал уроци от Джентиле Белини, но в крайна сметка е бил поет от неговия брат Джовани Белини, известен художник и талантлив учител, възпитател на не едно поколение венециански майстори. По това време братята Белини, особено Джовани, са считани за едни от най-добрите художници в града.
Сред учениците на Белини е и Джорджо да Кастелфранко, станал известен като Джорджоне. Тициан и Джорджоне, който е с няколко години по-възрастен, стават приятели. Те не само организират общество за професионални художници, но през 1508 започват да работят заедно за външните стенописи за Фондако деи Тедески, където се намирал склад на германските търговци. Този жанр е много популярен в тази епоха, но стенописите не са се запазили добре поради венециански влажен климат и до нас са достигнали само фрагменти от работата на Тициан.
За съжаление, приятелството на Тициан и Джорджоне не трае дълго, тъй като през 1510 Джорджоне умира (вероятно от чума). Тициан приключва някои от неговите недовършени картини, но въпреки че Тициал е възприел много от своя по-голям приятел, стилът му се различавал от неговия. За това свидетелстват три фрески (техните теми са взети от живота на Свети Антоний от Падова), които Тициан създава през 1511 за Скуола дел Санто в Падова.
След завръщането си от Падуа във Венеция Тициан установява, че е останал сам в родния си град – освен Джорджне, умира и друг голям художник, Себастиано дел Пьомбо, след което Тициано се премества в Рим. От по-старото поколение майстори конкуренция на Тициан може да бъде само неговия учител Джовани Белини. Но през 1516 умира и Белини и скоро Тициан си спечелва репутацията на най-добър художник от Венецианската република. Голяма роля за утвърждаването му има „Успение Богородично”, създадено през 1516-1518 за църквата „Санта Мария деи Фрари“.
През 1520 Тициан продължава да се занимава със създаването на олтарни образи, както и получава няколко престижни частни поръчки. Десет години по-късно той е представен на Карл V, императорът на Свещената римска империя, който посещава Италия.През следващия период от своето творчество (1530-1550) , Тициан променя стила си. Произведенията му от зрелия период се характеризират с тъмни светлинни багри. През 1532, след като рисува портрета на император Чарлз V, а на следващата година, той го обявява за Рицар на златната шпора. По това време Тициано е считан за равен по популярност и успехи с Микеланджело и Рафаел. През 1525 той се жени за Сесилия и им се раждат три деца, но след раждането на последното, съпругата му умира.
Между две посещения на художника в Аугсбург той отива в Милано, където рисува портрет на сина на Карл V, Филип, който под името на Филип II през 1556 наследява испанския престол. В лицето на Филип II художникът намира щедър покровител, който го засипва с поръчки. За него Тициан създава серия от митологични картини въз основа на творчеството на Овидий (1550-1562). Тициан ги нарича “рoesie” (“поеми”). Според дадени авторитетни оценки, тези работи се явяват върха на творчеството на Тициан.
Тициан и Филип редовно си пишели писма, които разкриват прекалената любов на художника към парите. И като че ли за да изкупи по някякъв начин този свой недостатък, той често помагал на приятелите си, както и дарявал големи суми на приюти.
Тициан умира на 27 август 1576 вероятно в резултат от чумната епидемия, която обхваща Венеция, или от старост.